Първо трябва да се представя – аз съм дъщерята на болната жена зазидана в мазе от своите близки, в 21 век в нашата европейска столица. Казвам се Любослава на 25 години, омъжена, с едно дете. Заповядайте, влезте в моя неприкосновен личен живот, за да видите другата гледна точка на една човешка история.
Да видим първо как попаднах тук – как неволно станах част от централна емисия новини и то като топ новина…
Репортери от Нова телевизия получават сигнал, от съседи, че болна жена е държана под ключ в мазе, докато зет и дъщеря й, живеещи в апартамента и са го обявили за продан. Дотук добре.Явно мнението на съседите и информацията предоставена от тях е приоритетна по отношение на качеството на получената информация. Мнението на болната жена и на близките и не разкрива нищо сензационно и не е важно. На сайта на медията и в репортажа се казват и цитират добре скалъпени части от истината. От моята истина, тази на майка ми и на мъжа ми, а защо не и на малкото ми дете.
Да, майка ми наистина живее в мазе, в избено помещение от няколко квадрата, което сме ремонтирали със собствени средства и където в настоящия момент има ток, вода и санитарен възел. Това мазе е нейна собственост, както и апартамента, в който живеем. Тя живее там доброволно и по своя воля.
Да ние живеем няколко етажа по горе, тъй като имаме малко дете, което се нуждае от подходящи условия за живот и има право на спокойно и защитено детство. За момента майка ми предпочита да живее близо до нас и в тези условия. Доскоро тя обитаваше друг наследствен имот, в едно село близо до Перник. Тъй като се оказа, че години наред не е плащала сметките си за ток, а тя от години живее предимно там, та токът и беше спрян. Ако това интересува някого тя се премести при нас поради факта, че там няма ток, тоалетната е външна, а и някои особености от поведението и смутиха административните власти на селото.
В момента майка ми е добре и според експертизата на Бърза помощ и проведените прегледи и изследвания е в стабилно състояние и добро здраве.Но резултатът от прегледа и изследванията на Бърза помощ не бе излъчен.Вместо него се цитира, че е в безпомощно състояние и забележете с възпаление на мозъчната кора.На базата на какво? На епикриза, медицински преглед, мнение на специалист или по информация от съседи. Навярно те, съседите щяха да се радват на подобни резултати, които щяха да демонизират нашият неблагодарен образ още повече. Дотук за човешката грижовност и състрадателност. Или не, нека споделя още малко за нея. За грижовността. Същата тази съседка, която е в основата на това обществено полезно дело преди години, когато майка ми вече е била болна, но все още не бе пенсионирана, разпространяваше за нея слуха че е алкохоличка и я третираше като човек втора или трета ръка.
Къде бяха съседите ми преди години, когато на 16 години единственият човек, които ме гледаше, моят дядо и де факто носеше отговорност за мен, тъй като и майка ми и баба ми бяха болни, умря в ръцете ми и аз останах сама с болна майка и баба с тежка деменция и 30 лв за погребение. Къде беше Бърза Помощ тогава или тя идва навреме само когато я извикат от телевизията.Чаках линейка час и половина докато човекът, когото най много съм обичала на този свят си отиваше.Само един от комшиите ми се сети да ме гушне в този момент – един алкохолик, обществено непрестижен. Друга помощ не съм получила.
И сега същите тези хора влизат по този начин в живото ми. Но не само в моя. Викат телевизия, полиция, влизат в частна собственост, снимат без разрешение, правят материал без да отчетат достоверността на получената информация, откликват на обществения глад за търсене на виновни, докосват чувствителни теми за грижата и дълга, публично уронват честта и престижа на един човек, нарушават основни права от конституцията на друг.И какво следва после?
Представя се манипулативно и тенденциозно една част от истината, друга се скрива, трета е откровена клевета – от това, че майка ми е уважаван професор до твърдението ,че й се подава храна през дупка в стената. Защо не снимаха дупката, аз дупка не видях. Проблемът остава за моя сметка.Както винаги в тази държава – всеки се оправя поединично, силни и обединени сме само когато имаме враг. Преди народен, сега в лицето на собствените ни деца, младите хора на европейска България.
Всеки в този живот получава това, което си е заслужил.
Пожелавам спокоен сън и чиста съвест на всички.
Любослава